Приказка за Алино

Благословено от Бога, природата и историята ...

Някога отдавна, отдавна, преди да е бил роден Христос, далече в античността, алинските земи са били обитавани от някои тракийски племена като: одриси, беси, мизи и др Доказателство за това са останки от древни селища, наличието на пет могили, следи от рудодобив и железодобив. Харесани били алинските плодородни поля, гори, чист въздух и от римляните.

Когато Великата римска империя се разделя на Източна и Западна, Източната се управлявала от императрица Пулхерия, регент на 8-годишния си брат Теодосий II, със столица едно малко градче Византиум. Впоследствие то се разраства и получава нови имена: Константинопол, Цариград, а днес Истанбул. Пулхерия заедно с войските си и техните семейства тръгва на запад. Целта била завладяването на Балканския полуостров.Така достига до нашите земи.След като открива, че наблизо има топъл минерален извор – Белчински бани – решава да се установи тук. Образува се селище, не се знае къде точно е било, но се разраствало неимоверно бързо и стигнало до 15 хиляди души. Преданията разказват, че се е казвало Алигра. Именно Пулхерия е нашата алинска гордост – жената, която дала обет за безбрачие, останала завинаги тук, тук умира, тук е и нейният гроб. Погребана е в каменен саркофаг, издялан от гранит, който се нарича Момата. Стара, много стара е нашата Мома, на около 1700-1800 години. Намира се в местността св. Рангел и е най-старото светилище в района.

По-късно в Алино идват и латинци, накрая и османлиите турци. Още с пристигането си извършват най-страшното деяние. Не намерили никого в селото, защото хората избягали и се скрили на различни места. Едни се затворили в крепостта Калето, намираща се над манастира св. Спас, други на различни места в гората. Тогава турците запалили селото. Ярки червени пламъци и гъсти кълба дим изпълнили небето. Заревото било забелязано от съседните села. Те съчувствали на съседите си, съжалявали, тюхкали се, като често споменавали, че гори силно, аленее се толкоз надалеч. Предполага се, че именно това аленеене дало днешното име но село Алино. Преди това се е казвало: Алигра, Халино, Алие /сърна/. Това са преданията, достигнали до наши дни.

Нашето богатство

Много са ценните обекти в Алино и околностите му. Без да ги степенувам по значение това са : Калето, Момина сълза, манастира св. Спас, язовирът, параклисът св. Георги, оброчището св. Атанас, местностите св .Атанас, св. Илия, св. Богородица, св. Рангел,Черквата св. Никола, Могилите.

Местността св. Илия е източната порта на селото. Голям равен хълм с прекрасен изглед, достигащ до снежните върхове на Рила, до заоблените била на Верила и почти цялото Палакарийско корито. Най-близо до нея са прекрасните борови гори, от които я дели река Пипнат. Наблизо се намира и оброчището на св. Богородица.

По средата на поляната е имало черква, построена в чест на светеца Илия. Той е смятан за закрилник на всички видове животни и пазител на земеделските култури . Затова хората му се отплащали, като правели курбан, на който се стичало цялото население.

Често на самия ден вали дъжд с гръмотевици. Тогава моята баба казваше: “Айде свети Илия впрегна конете в каруцата и ойде да се бие с облаците”.

Подреждам обектите по ролята и предназначението, което са изпълнявали.

I.Със стопанско значение в миналото

1. Плана планина -част от билото, оземлени безимотни за земеделска дейност.

В момента на алинска земя се строи вилно селище за около 2 хиляди души от израелски инвеститор.

2. Вишино бърдо. Граница – между селата Рельово, Райово и Окол. От тук е хваната водата, която пием сега от Софийския водопровод Бели Искър-София.

3. Язовирът – служи за напояване и риболов.

4. Просени дол – реката, на която е била построена Виднята за претопяване на рудата, добивана от самата река, дъждовете и снеговете. Други местности за добиване на руда са: Рудината, Рударски дол, Бурова глава, Купеница, Пунзовица и др.

5. Летището – ползвано е от селскостопански самолети.

II.Обекти с религиозно значение

1. Манастирът Св. Спас – сгушен в една долчинка на Плана планина на 7-8 км

от селото. Той е действащ, обявен за паметник на културата и влиза в списъка на Софийската Света гора. През 2026 г ще стане на 400 години.

2. Църквата св. Георги – намира се в землището на с. Поповяне.

3. Св. Атанас – оброчище, което в момента е занемарено. Намира се над

селото.

4.Св. Тодор – оброчище със същата съдба. Намира се на североизток от селото в местността Самовилник.

5. Църквата св. Никола – най-голямата, най-ползваната, действаща за всички видове религиозни дейности. Обявена за паметник на културата.

6. Параклис св. Илия – новопостроен, действащ.

7. Оброчището св. Богородица, без параклис, по-примитивно възстановено, годно за молитва.

8. Оброчището св. Рангел – възстановено от две години, поставено в малко параклисче.

III. Обекти с историческо значение

1. Калето – римска крепост, която е служела за отбрана и военни действия.

2. Момина сълза – мома, изнасилена от турчин, се хвърля от скалата, плачейки. Според легендата, сълзите образували изворче, наречено Момина сълза, като водата се смята за лековита.

3. Чифлиците – три турски чифлика, които са основали и трите махали на селото: Горната, Рогачевата и Чифлиджанската – по имената на чифлиците. Това става, след като хората се завръщат в изгореното село.

4. Могилите – пет броя , обявени за паметник на културата, останали от тракийската епоха.

5. Черкезките къщи – тук са били настанени черкези, разселени от турците след Кримската война.

6. Момата – римският саркофаг в местността св. Рангел.

Това е нашето духовно богатство. Хвала и чест на родолюбците, които искат да го запазят и оставят следа за следващите поколения.

Надежда Карушева